Хистидин
Хистидинът е аминокиселина, която е важна за нашето тяло. Освен че помага за изграждането на протеини, той също така участва в производството на хистамин – вещество, което играе роля в имунната система и съня. Тялото не може да произвежда хистидин само, затова е важно да го получаваме чрез храната. Храни като месо, риба, яйца и млечни изделия са добри източници. Хубаво е да се храним разнообразно, за да осигурим достатъчно хистидин, тъй като недостигът му може да предизвика здравословни проблеми, като слаб имунитет и кожни нарушения.
Какви функции има хистидинът?
- Помага в образуването на хемоглобин: Хистидинът е важен за хемоглобина, който носи кислорода в кръвта.
- Участва в производството на хистамин: Хистидинът е основата за хистамина, който помага при имунните реакции и регулирането на съня.
- Изграждане на протеини: Хистидинът е важен за създаването на протеини, които са нужни за много функции в организма.
- Помага при зарастване на рани: Играе роля в регенерацията на тъканите.
- Подпомага баланса на pH: Хистидинът помага да се поддържа стабилно pH в кръвта.
- Участва в метаболизма: Хистидинът е част от множество метаболитни процеси и може да се превръща в други аминокиселини.
Какво се случва при дефицит на хистидин?
Недостиг на хистидин е рядък, но може да се случи, особено при неконтролирано хранене или при наличие на определени заболявания.
Възможни симптоми на недостиг включват:
- Анемия: Липсата на хистидин може да доведе до анемия, която причинява умора и слабост.
- Забавяне на растежа: При децата недостигът може да забави физическото и умственото развитие.
- Слабост в мускулите: Липсата на хистидин може да доведе до мускулна слабост.
- Проблеми с кожата: Недостатъчните нива могат да предизвикат кожни проблеми.
- Стомашно-чревни проблеми: Липсата на хистидин може да доведе до стомашни неразположения.
- Неврологични проблеми: Може да предизвика безсъние и проблеми с настроението.
- Повишена чувствителност към инфекции: Недостатъкът може да затрудни организма да се бори с инфекциите.
Важно е да имаме балансирано хранене с богати на протеини храни, за да предотвратим недостиг.
Излишък на хистидин
Макар и хистидинът да е важен, излишъкът от него може да доведе до здравословни проблеми. Появява се при прекомерно приемане на протеини или добавки. Симптоми на излишък може да включват:
- главоболие,
- стомашен дискомфорт,
- кожни реакции.
Препоръчва се да се храним разнообразно и, ако имате подозрения за излишък, да се консултирате с лекар. Правилната диагноза и евентуални корекции на диетата могат да ви помогнат да поддържате здравето си.
Препоръчителна дневна доза Хистидин в mg
| Препоръчителен дневен прием | mg/kg телесно тегло |
|---|---|
| Бебета от 0 до 6 месеца | 28 mg/kg |
| Бебета от 7 до 12 месеца | 24 mg/kg |
| Бебета от 1 до 3 години | 18 mg/kg |
| Деца от 4 до 8 години | 14 mg/kg |
| Юноши от 9 до 13 години | 12 mg/kg |
| Юноши от 14 до 18 години | 10 mg/kg |
| Възрастни от 19 години и повече | 10 mg/kg |
Съдържание на хистидин – в mg – на 100 g храна

Риба тон
741 mg
Пармезан
138 mg
Слънчогледово брашно
133 mg
Гауда
105 mg
Свинско филе
991 mg
Варена шунка
977 mg
Свинска кайма
971 mg
Емментал 932 mg
Едам
930 mg
Каселер
911 mg
Синапено семе
881 mg
Говеждо месо
861 mg
Скумрия
841 mg
Соя
831 mg
Хайвер
821 mg
Телешко филе
811 mg
Шарена сланина
781 mg
Семена от диня
781 mg
Свинска плешка
771 mg
Апенцелер 761 mg
Ростбиф
761 mg
Бри
761 mg
Телешки черен дроб
751 mg
Тилситер
741mg
Фъстъци
711 mg
Леща
711 mg
Лима боб
681 mg
Свински черен дроб 681 mg
Камембер 661 mg
Памучно семе
638 mg
Печено пиле 611 mg
Пъстърва 571 mg
Салам
566 mg
Слънчогледови семки 541 mg
Кедрови ядки
531 mg
Треска
521 mg
Тиквени семки
521 mg
Бадеми
521 mg
Халибут
481 mg
Кървавица
474 mg
Маково семе
471 mg
Макаронени изделия
461 mg
Сардини
461 mg
Крема сирене
451 mg
Гъска
441 mg
Пшенични трици
431 mg
Шаран
421 mg
Червена риба
421 mg
Пуешко месо
411 mg
Скариди
411 mg
Извара
411 mg
Хлебна мая
401 mg
Кашу ядки
391 mg
Змиорка
381 mg
Палтус
381 mg
Брашно от спелта
361 mg
Херинга
361 mg
Орехи
361 mg
Наденица
351 mg
Омар
351 mg
Бразилски орехи
351 mg
Какао на прах
341 mg
Кренвирши
332 mg
Яйца
331 mg
Лешници
281 mg
Корнфлейкс 241 mg
Ръжен хляб 241 mg
Пшенично брашно T. 550
241 mg
Грах
221 mg
Пълнозърнест ръжен хляб
221 mg
Манатарки
221 mg
Пшенично брашно T. 405
221 mg
Стриди
211 mg
Хрупкав хляб
211 mg
Овесени ядки
211 mg
Просо
191 mg
Бял хляб
181 mg
Полиран ориз
171 mg
Ръжени ядки 165 mg
Сухари
161 mg
Картофен чипс
151 mg
Пълнозърнест пшеничен хляб
151 mg
Мътеница 101 mg
Кейл
101 mg
Квасено мляко
101 mg
Магданоз 101 mg
Сминдух
94 mg
Крокети
93 mg
Пълномаслено мляко
89 mg
Авокадо
77 mg
Банани
77 mg
Картофени кюфтета
69 mg
Ньоки
68 mg
Гъби
57 mg
Карфиол
49 mg
Пържени картофи
49 mg
Хрян
49 mg
Картофено пюре
42 mg
Бамбукови кълнове
40 mg
Праз
39 mg
Гулия
37 mg
Агнешка маруля
35 mg
Картофи варени
34 mg
Аспержи
31 mg
Зелен фасул 29 mg
Сладки картофи
29 mg
Гъби "Лисички"
28 mg
Червено зеле
27 mg
Китайско зеле
26 mg
Грозде
25 mg
Бяло зеле
25 mg
Целина
24 mg
Патладжани 21 mg
Маруля
21 mg
Масло
19 mg
Праскови
17 mg
Ягоди
16 mg
Моркови
15 mg
Пиперки
14 mg
Домати
13 mg
Лук
13 mg
Портокали 12 mg
Череши
11 mg
Мандарини 11 mg
Лимони
11 mg
Краставици 8 mg
Ябълки
6 mg
Грейпфрут
6 mg